В случай на интерес към определен артикул, използвайте формата за контакт или ни пишете на нашия имейл адрес.


 

Календарната ни кампания за 2017 година включва следните предложения:

- работни календари с един цвят;

- работни календари с два цвята;

- работни календари с едно тяло;

- работни календари с две тела;

- работни календари с три тела;

- работни календари с четири тела;

- многолистови календари с 6 листа;

- многолистови календари с 12 листа;

- настолни календари;

- работна пирамидка;

- пирамидки календар 13 листа;

- рекламни планери

 

dve

Знаете ли, че:

С думата „календа” (от лат. Calendae - календи, т.е. първият ден на месеца) е свързана и думата календариум, която буквално означава „книга на дълговете”. В древността това било така, защото в началните дни от всеки месец се плащали лихвите по дълговете.
Днес календарът си е календар - универсално средство за измерване на времето и човешката история. Затова честваме събития, а не дати!
Не е било така обаче в древността. Историята не е съхранила сведения за това, кога и как точно се е появил първият календар, но е известно, че през VІІІ в. пр. н. е., т.е. по времето на легендарните основатели на Рим - Ромул и Рем, бил в употреба годишен календар, който се състоял от 304 дена и имал общо 10 месеца. Това бил сложен и доста неудобен лунно-слънчев календар, в който често се внасяли изменения и допълнения. През VІІ в. пр. н. е. по времето на Нум Помпилий, вторият легендарен римски император, била направена реформа и били добавени още два месеца – единадесети и дванадесети. По време на своето властване император Юлий Цезар решил да направи нова сериозна реформа на този неудобен календар, като за разработването му бил привлечен известният александрийски астроном Созиген. Той от своя страна използвал стария римски календар, както и опита на египетските астрономи, за да поправи календара, като в основата му заложи годишното разположение на слънцето спрямо звездите. Тази реформа била практически започната през 46 г. пр. н. е. и завършена година по-късно с приемането на 12-месечен календар, който бил наречен по името на своя инициатор „Юлиански”. Средната продължителност на годината била установена на 365 и 1/4 дни.
След приемането на реформирания календар от император Юлий Цезар, през 44 г. пр. н. е. по предложение на Марк Антоний петият месец в календара, през който се бил родил Юлий Цезар и който дотогава продължавал да се нарича просто „пети” – „квинтилис”, бил преименуван на юли (Julius), на името на Юлий Цезар. За спазването на точното изчисление и броене на дните на реформирания от Юлий Цезар календар била натоварена висшата жреческа колегия в Рим. Те обаче изглежда не разбрали точно указанията и забележките на Созиген за високосните години и вместо всяка четвърта правили всяка трета година високосна. Календарната реформа отново се объркала. Грешката била открита едва през 8 г. пр. н. е. по времето на император Август. Наложило се Август да проведе нова реформа, за да отстрани натрупалата се грешка. По негово нареждане от 8 г. пр. н. е. до 8 г. н. е. нямало високосни години. Признателният Сенат решил да преименува шестия месец „секстилис” в „август” (Аugustus) в чест на император Август и от благодарност за извършената от него поправка на юлианската реформа. Всъщност септември, което означава седми е девети месец, означаващият осми – октомври е десети месец и т. н. Това се е получило след като добавените от Нум Помпилий единадесети и дванадесети месеци били обявени за начало на новата година, като единадесетия месец бил наречен януари (Januarius) в чест на двуликия бог Янус, известен с това, че едното му лице било обърнато назад, за да вижда в миналото (старата година), а другото напред, за да съзерцава бъдещето (новата година). Дванадесетият или днес вторият месец бил наречен февруари (от латински februarius), което означава очистване.
Григорианският календар или т.нар. „нов стил“ е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международния стандарт ISO 8601. Това е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар годините, кратни на 100 не са високосни (с изключение на годините, кратни на 400, т.е. на всеки четири века се пропускат три високосни години, като например 1700, 1800 и 1900 година), което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни.

 

Рекламните календари не се продават в единични бройки! Цените в сайта са без ДДС!